Преглед на филма: малко трагедия, малко романтика и печална порция царевица в „Regretting You“

Имат поставки за чаши в мултиплекса. Но към момента не са конфигурирали държачи за кърпи.

Това може би беше добра концепция, откакто стана ясно, че режисьорът Джош Буун ще управлява друга акомодация на известен разказ на YA, този път „ Regretting You “ от Колийн Хувър. Както почитателите може би си спомнят, „ The Fault in Our Stars “ на Boone накара милиони свръхактивни слъзни канали и подсмърчащи носове да се ускорят. Би било добре да има цяла кутия кърпички на разположение.

Разбира се, тази история беше освен за тийнейджърската обич, само че и за тийнейджърския рак. Беше мъчно да не рева единствено като си помисля за това, камо ли да го видя. „ Съжалявам за теб “, трагикомичен романс сред поколенията, приспособен от Сюзън МакМартин, има своя дял от тъга. Но странният метод, по който сълзите отстъпват на усмивки, шеговити забележки и по-късно цялостната сантиментална комиксация, се усеща малко неловко – а по-късно просто необичайно и досадно. Това е най-вече две кърпи Kleenex – несъмнено не цялата кутия.

Алисън Уилямс и Дейв Франко играят Морган и Джона и когато ги срещаме за първи път в гимназията, сред тях има избрана химия (също по този начин наподобяват като на към 30, макар известно закъснение на възрастта). Но Джона се среща със сестрата на Морган Джени, а Морган е с приятеля на Джона Крис. Тази въведения на тийнейджърско събиране на плажа ни среща с квартета, само че също по този начин ни осведоми за непредвидената бременност на Морган, която тя преди малко откри в тоалетната на разбъркан магазин.

„ Как стигнахме до нашите точни противоположности? “ — пита Джона на плажа, до момента в който мъжът Крис купонясва и се напива дружно със сестрата на Морган, обичаща заниманията.

И по-късно 17 години по-късно още веднъж срещаме четворката. Ние сме повече от малко разочаровани да знаем, че двойките са останали непокътнати - нещо като. Морган НАИСТИНА ли се омъжи за гаджето, което й сподели на плажа, че е по-забавна, когато е пияна? Да, Морган се омъжи за Крис. И сестра Джени е с Джона (с очила, мургав и закривен, както може да каже Мередит Грей) – само че единствено тъй като връзката за една нощ докара до бебе, което двамата родители.

След това има другото бебе — дъщерята на Морган, Клара (Мкена Грейс), която е на път да навърши 17 години, прелестна, интелигентна и се стреми да учи в трагично учебно заведение. Има прочут спор с майка й по отношение на тази упоритост, въпреки че както доста тук, в действителност не звучи правилно, че Морган, както е показана от постоянно привлекателния Уилямс, би се противопоставила на сходно нещо. Но каквото и да е. Кои сме ние, с цел да слагаме под въпрос нещата сред дъщерите младежи и техните майки, нали?

Тогава се появява Милър. Известен като най-страхотния човек в учебно заведение (за вярване), само че също по този начин и за малко шаблонизиран (не за вярване), Милър, изигран сладко от Мейсън Темз, навлиза в живота на Клара, когато той се вози с нея на стоп. Тя знае, че той има другарка, само че е изумена. Техният път към любовта е сложен. Шегувам се! Само няколко досадни камъчета стоят на пътя, видимо предопределени да заемат страници с лъкатушен шрифт. (Той къса с приятелката. Той се събира още веднъж с приятелката! Той още веднъж къса с приятелката. Той е малко сърдит! Отново е добре.)

Но да се върнем към главното събитие: Всички съжителстват с минимална турбуленция... до момента в който не се случи покруса, оставяйки назъбена линия тъга, която пресича фамилията.

Читателите на Хувър ще схванат защо приказваме. И по този начин, отчасти предизвестие за спойлер: Инцидент понижава листата с герои. И хвърля всяка една връзка в ужас.

Трудно е да се разисква огромна част от това без спомагателни спойлери, само че дано просто кажем, че имаме нужните зиги и загове, само че безусловно няма същинско напрежение. По пътя най-остроумният миг е, когато бебето на Джона се озовава в пазарска количка в супермаркета, притиснато сред огромни бутилки бяло вино, с което Морган се самолекува. Говорейки за медикаменти, човек приема жизнерадостната имитация: „ Ацетаминофенът постоянно оказва помощ! “ е написана преди да се трансформира в политическо изказване.

Миналогодишната акомодация на „ It Ends With Us “ на Хувър, режисирана от Джъстин Балдони, както може би сте чували, беше огромен шлагер и по тази причина упованията за „ Regretting You “ бяха обилни. Има някои сладки целувки (в противоположен случай е доста целомъдрен) и някои хубави заявления за майчинска лоялност (заслуга на Уилямс, че дава всичко от себе си), само че факторът сирене е за жалост висок. И цялото нещо приключва с една заключителна сцена, толкоз банална, че безусловно усетих по какъв начин се изчервявам в тъмнината на мултиплекса.

Ако до мен имаше кутия Kleenex, а не диетична кола, щях да покрия очите си.

„ Съжалявам за теб “, издание на Paramount Pictures, е оценено като PG-13 „ за полово наличие, приложимост на опиати и алкохол от младежи и къс недодялан език “. Времетраене: 117 минути. Една звезда и половина от четири.